Ако животът ми се удължаваше с по една година, когато ние се карахме, като се замисля - аз трябва да живея вечно... Но какъв е смисълът като знам, че теб няма да те има до мен или не, не грешка... ще си тук... ще те обичам до болка... ще стена твоето име, ще го крещя на сън, но уви... Любовта отново няма да е споделена... Какъв ще е смисълът тогава? Не, не, не... ще почна отново... Ако животът ми се скъсяваше с по една година всеки път, когато се карахме, аз нямаше да живея дъго... Но щеше да ми стигне, за да ти кажа колко много те обичам... Поне ще успея да заспя дългия сън с мисълта за теб и ще знам, че ти се ме убил, макар и тежко, аз щях да се радвам... Защото ще знам, че през целия си живот, колкото и кратък да е бил, аз съм те обичала и съм умряла, докато стена пак името ти и чувствата си!