... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата, а погледът - е светлина.
Влюбена съм в теб, а нямаш име. Защото имената и цифрите са поредната глупава статистика, която ни отдалечава от мечтите. Свободата първо е свобода за Духа, поредното преминаване в друго Измерение. Аз съм Ти и Той, Тя и Те или само Ние... А Вие... сте? Знам,че носите със себе си копнежа по Вечното, Непреходното и Тайнственото. Затова се опитах да вървя с гордо вдигната глава, с коси, нежно докосващи сетивата, с устни, алени като залез. Потърсих ключа за стаята, но Някой бе подменил ключалката. Удрях по вратата на една Любов, виках до премала, ридаех под прозореца – Тишина.Белотата също мълчеше.
По кривините на грешките оставях все още незатворени рани. И дните като ...