Вече цяло денонощие стоят разпнати на двора, и проскърцват, вцепенени от студ и чистота.
След продължителното и мъчително, здравословно наливане с очистително, след краткотрайното, но умопобъркващо изстискване и на последните им живителни сили, ги разпнах публично, с главата надолу на високата тел. Нищо, че е зима...
Преди да се свестят от добронамереното ми издевателство, студът от своя страна ги приласка в сковаващата си прегръдка и те успяха само да въздъхнат топло. Пленници на безмилостния Мраз сега стоят с вдигнати ръце, вкочанени и прималели - не смеят да помръднат, а и да искат вече не могат. След първите двайсетина минути, на арестантите вече сякаш им е все едно дали ще ги държат тук още два часа или две денонощия.
След двадесет и четири часа ги амнистирам. Прибирам ги на топло до огнището. Приласкавам ги, но те, милите, не могат да повярват, че отново са помилвани и глупаво стоят втрещени насреща ми.
На петнайсетата минута вече се поотпускат и съживяват - изпълват с благодарст ...