May 1, 2021, 4:05 PM

Обърни и другата буза! 

  Essays » Citizen, Others
1783 2 2
4 мин reading

Има уроци на Учителя Христос, които продължават да будят недоумение, защото задават стандарт, който е толкова висок, че сякаш е неизпълним. Възможно ли е нашият Наставник да желае от нас да извършим нещо, което е невъзможно да бъде извършено? Отговорът на този въпрос разбира се е отрицателен. Учителят мъдро е съобразил „учебната програма”, която ни е подготвил с нашите възможности.

 

Все пак един от „тежките” уроци, които Христос ни преподава звучи така, сякаш е непостижим. Става дума за това когато бъдем плеснати по едната буза да обърнем и другата. Какво значат тези думи всъщност? Трябва ли да приемем, че е редно да бъдем мачкани, унижавани, малтретирани, потискани? Разбира се, че не. Смисълът на даването на другата буза не е действие, което изразява пораженческо поведение. Това е поведение на свидетели. Свидетели на превъзходството на Божия стандарт над земните възприятия за надмощие, сила, успех, ценност, победа, власт.

 

Слабост или сила е да не отвърнем, когато ни ударят? Слабост е когато се опитаме да избягаме „с подвита опашка”, да лазим в краката на насилника и да молим за милост, за да отървем животеца си. Такъв ли обаче е случая с указанието на Христос? Някой ни удря по едната буза, а ние вместо в отговор да го фраснем или позорно да избягаме, му подаваме и другата буза. Във всеки случай такава реакция не показва слабост. Не. Тя разкрива или някаква форма на безумие, или е бляскава демонстрация на контракултурна проява на достойнство.

 

В Христовото учение има и други подобни „абсурди”. Нека си спомним, че Господ ни предизвиква да обичаме тези, които ни мразят (гонят) и да мразим, тези, които ни обичат (нашите близки). Можем ли обаче да приложим на практика и това слово? Разбира се. Но само тогава, когато видим любовта и омразата през откровението за кръста на Христос. Случва се по следния начин: приемаме любовта на Христос и тя така ни променя, че започваме да мразим (идва от думата „мраз” – студ, ставаме студени към…) всичко, което може да ни отдели от тази любов; дори ако това са роднинските връзки и взаимоотношенията с близките ни. А колкото за враговете – понеже те няма как да ни отделят от любовта на Христос, ние нямамe причина да ги мразим; нямаме причина да „ставаме студени” към тях. Нещо повече, заради любовта, идваща от жертвата на кръста ние дори обичаме неприятелите си и искаме те да се спасят.

 

Обръщането на другата буза може да бъде извършено само от някой, който е вкоренен в абсолютната истина на Божието Слово. Пример за подобно действие виждаме, както в разказа за първия мъченик за вярата дякон Стефан, така и в историите на много други герои през вековете.

 

Един от смелите изразители на Божия превъзходен стандарт е Поликарп (ок 70 – ок. 160 г.), епископ на град Смирна в Мала Азия, ученик на апостол Йоан. По времето на император Марк Аврелий (161 – 180 г.) римският проконсул в Азия Стаций Квадрат започва преследване срещу християните в тази провинция. Поликарп е осъден на смърт и е изгорен на клада. В „Послание на Църквата в Смирна за мъченичеството на Свети Поликарп” можем да прочетем за това как на практика изглежда превъзходството на вкоренените в Небесното царство. Ето малка част от текста на това писмо:

 

„Когато беше приготвена кладата, Поликарп съблече всичките си дрехи и като свали препаската си, понечи да снеме и обувките си... Веднага донесоха всички инструменти, приготвени за кладата му. Но когато се готвеха да го приковат с гвоздеи, той им каза: „Оставете ме така: защото Онзи, Който ми дава благодатта да претърпя огън, ще ми помогне и да остана неподвижен на кладата, без да е нужно да ме приковавате”. И те не го приковаха с гвоздеите, а само го завързаха.

 

Тогава той, завързан с ръце на гърба, като овен без недостатък, избран за приятна Богу жертва от многобройно стадо и готов за приношение, като вдигна очи към небето, каза: „Господи, всемогъщи Боже, Отче на Твоя възлюбен и благословен Син Исус Христос, чрез Когото Те познахме… Аз Те хваля, благославям Те, прославям Те заедно с вечния небесен Свещеник Исус Христос, Твоя възлюбен Син, чрез Когото на Тебе и на Светия Дух да бъде слава сега и в бъдещите векове. Амин”.

 

След като каза „Амин” и завърши молитвата си, приготвилите кладата запалиха огъня. Когато се издигна голям пламък, ние, които имахме възможността да виждаме всичко отлично, станахме свидетели на едно чудо и останахме живи, за да възвестяваме на другите случилото се. Огънят образува дъга и също като платно на кораб, издувано от вятъра, заслони като стена тялото на мъченика. Тялото му остана по средата, но нямаше вид на изгаряща плът, а на изпечен хляб или на нажежено злато или сребро. И ние усетихме безкрайно сладко ухание, като от тамян или от скъпоценен парфюм.“

 

И така, слабост или сила е когато ни ударят по едната буза не просто да не отвърнем, но и да подадем другата буза? Слабост е когато избягаме, лазим в краката на насилника и молим за милост, за да отървем животеца си. Сила е когато и с живота, и със смъртта си изявяваме името на Божия Син Исус Христос.

© Явор Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Христос Воскресе, smelo_sarce (Явор Костов)!
    Бъди благословен!
  • Още един от безценните уроци на Учителя Христос.
    „Смисълът на даването на другата буза не е действие, което изразява пораженческо поведение. Това е поведение на свидетели. Свидетели на превъзходството на Божия стандарт над земните възприятия за надмощие, сила, успех, ценност, победа, власт.“
    Поздравления за поредния бисер, Явор!
Random works
: ??:??