Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават!
Очите – прозорецът към душата, към... нещо вътре. Дълбоко скрито – недокоснато, чудовищно...
Те са тунелът към... към един не много малък мистър Хайд, назначен под прикритие и умело контролиран.
Есен е – жълт, мъртъв сезон. На безсмислици и многоточия, и кръгови движения... Морфиново безлично биват изметени болящите от спомени тротоари. Разкъсани от метлите парчета се преливат в гротескна картинка. Като лента на много стар филм, трепереща и без субтитри.
Импресия от чувства – бушуващи, сурови, отляти в зле структурирани, не съвсем пасващи изречения. Чакащи своя край или свободата си?
А тя е илюзия, една глупаво втълпена утопия, низка и жалка. Човек свободен, в окови... все едно. Свободата е обратно пропорционална на парите, които получаваш. Продавам се! На разни тролове – за пари – за не много пари... Поне да си зн ...