Аnna (Ана Янкова)
186 526
Jan 19, 2023, 6:13 PM

Огледално 

  Essays
651 1 2

Раздирам с нокти покривалото на огледалото. От там ме гледа влюбено лице. Усмихвам се, а после замълчават розовите устни.

Някъде се чува хлеч на дете.

Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!

Пътят на сърцето очовечено върви към гибел. 

Вече не ми е весело. Тъмното ме плаши, а в огледалото сълзите ми изглеждат огромни бездни. Вятърът ръмжи озлобен и окован в страстта си. Облаци нелепо докарват този неистов дъжд. 

Миналото е като спомен, настоящето е стряха. 

Вяра без мечти и празно огледало... 

 

© Ана Янкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??