ОГЪРЛИЦА
Спокойна майчина душа!
Написах стих. Хареса се на мили хора.
Някак си обаче, не мога да се радвам на топлите отзиви за моите слова, защото са писани през сълзи.
През горди сълзи, сякаш гордостта, че съм имал прекрасна майка, надделява над тъгата. Тя пък - гордостта - се пропуква при мисълта, че не съм бил напълно достоен за такава майка, че не съм направил достатъчно за нея, че не съм бил до нея и не съм държал ръката майчина във всички трудни за нея моменти.
Като синци на прелестна огърлица - сега вече скъсана - се изнизват вечните мигове в сърцето ми, когато тя бе до мен, дори само с мисълта и обичта си. Не искам да завършвам тези редове, така както не мога да се примиря, че никога повече няма да я видя и целуна ръката й...
Чар, 27.07.06 ... в памет