Съществуват Мрак и Светлина в нашата Вселена. Толкова много размесени, че вече не можем да различим кое какво е. Те са се превърнали в сива киша, която е заседнала в сърцата ни. И ние я носим... носим... носим.
Носим я докато не умрем, и червеи и гризачи не я отнесат с себе си и в себе си. И те ще я носят... а след това ще я носи Земята... и това е един кръговрат. Един кръг? Една елипса?
Не... просто животът. Колкото и да се самосъжаляваме и да обвиняваме, де другите... де живота... никой не ни е виновен. Защото ние смесихме Мрака със Светлината.
Не някой зъл маг, с невиждана сила, не юнака що бозал двадесет години. Ние, хората. Ние, обикновените. Ние, безличните. Ние, които се наричаме интелигентни, но убиваме планетата си, режем я, ядем нейните богатства. И тя крещи... но Сивотата в нас я заглушава... не позволява на никой да я чуе...
В момента ние сме глухи за важните неща. Какво ме интересува мен, че са убили еди-кой си мафиот... това е работата, която си е избрал. Това е! Не обвин ...