Омръзна ми винаги да се самосъжалявам... Омръзна ми да плача и никой да не вижда сълзите ми... Омръзна ми да крещя с все сили, а никой да не чува гласа ми... Омръзна ми от самотата - тази мълчалива приятелка... Тази тиха и безмълвна познайница... Омръзна ми от любовта - тази непозната предателка, която всеки път ми причинява рани... И тези рани поръсва със сол... И те така лютят... Така болят... Но никой не разбира тази болка... Омръзна ми да се боря за нещо, което никога не ще бъде мое... Омръзна ми вечно да се чувствам неразбрана... пренебрегната... отхвърлена... Омръзна ми никой да не се интересува от мен и да приема чувствата ми за нещо несериозно. Омръзна ми да подарявам сърцето си, като вехт отпадък, на хора, които не го заслужават... На хора, които не трябва дори да се докосват до него, а те го държат здраво в шепите си. Стискат го с всички сили... задушават го... И то умира... Малко по малко... Омръзна ми толкова хора, незаслужили хора, появили се незнайно откъде в моя живот, д ...