Ономастиката е този раздел от филологията, който разглежда произхода и значението на различните имена. Тя не е застъпена като учебна дисциплина в основното и средното образование на България. Това е една от причините мнозина българи да не са чували за тази наука.

        Балканите са обширно пространство, в което съществува едно неписано правило при даването на имена. От незапомнени времена до ден днешен, е запазен обичай родителите да въведат, поне формално, детето си в своята собствена религия и да му дадат или името на своите родители, или името на някой от по-известните светци. Ако се следва само този обичай, именната на система на дадена общност започва бавно, но сигурно да се опростява, губейки все повече и повече от своето богатство. Ако хвърлим най-бегъл поглед, върху имената, събрани от Найден Геров, мнозина от нас биха възкликнали: „Няма как българи да носят подобни имена!“.

      Както вече отбелязахме, Балканите нямат особени традиции в даването на имена. Това обстоятелство спомогна към увлечението по имена, които звучат "по-модерно". Част от родителите започнаха да кръщават децата си с имената на филмови герои, други родители предпочетоха да кръщават децата си с имената на известни и влиятелни личности, а трети – просто си харесаха имена, които не се срещат на балканите, и ги дадоха на децата си. Както вече споменахме, българската именна система, е ограничена предварително не поради външни фактори, а поради вътрешни такива, а именно, повтарянето на едни и същи имена. Както в миналото, така и в настоящето не е трудно да попаднеш на хора, носещи имена от рода на Иван Иванов, Димитър Димитров, Ахмед Ахмедов, Александър Александров и ред други подобни имена. Авторът на тези редове също не прави изключение.

       Даването на име е нещо толкова отговорно, колкото и самото отглеждане на детето. Различни любители на проблематиката споделят за кармичната натовареност на имената, за посланията, които дават, за качествата, които са отбелязани в тях и ред други въпроси. Едно нещо обаче е безспорно. Някои от децата, носещи еднотипни имена рано или късно ще отбележат пред настойниците си, че другите деца носят по-различни имена. Други от децата могат да тръгнат по една различна пътека на развитие и да си зададат въпрос от рода на: „Но защо да нося името, носено от дядо ми (или баба ми) и да получа цялата негова (или нейна) отрицателна карма?“. Трети от децата биха си задали въпроса: „Защо с моя братовчед носим едно и също име, а моите приятели и техните братовчеди не носят?“. Разбира се, въпросите могат да бъдат безкрайно много и в тях дори да се стига до крайности. Ако си мислим, че щом дадем на децата си името на своите родители, сме герои, пазители на българщината, ние надали ще разсъждаваме правилно, без значение дали причината за това е, че желаем да запазим традицията на дедите си, че желаем да имаме спомен за родителите си, или просто защото сме били заети с нещо „по-важно“ от това да изберем друго име за децата си. Това, че една традиция се е практикувала и запазила до наши дни, не я прави автоматично истинна и добра. Не бива да забравяме, че някои племена са практикували канибализъм с векове, а други общности от хора обезобразяват части от телата си и до ден днешен. Наследяването на едно и също име може също да бъде разглеждан като отрицателен процес. Ако все пак в очите ни всички традиции са нещо свещено, което трябва да пребъде през вековете, е добре поне да променим някои от буквите в името на своето дете, или дори да „преведем“ цялото име. Промяната на букви и нещо лесно за изпълнение, но преводът на име изисква известни познания по филология. Трябва да бъдем наясно, че на пръв поглед „българските имена“ Петър, Александър, Алекси, Зоя, Стефка, Теодора имат български еквиваленти – Камен, Бранимир, Бранко, Живка, Венцислава, Божидара.

      Бихме могли да дадем имена на децата си, свързани с добродетелите, които бих желали да развият. Подобни имена не са чужди на българския език – Станимир, Стоян, Богомил, Радостина, Любомира, Красимира, Вера и много други. Разбира се, дали имената наистина носят някаква карма, ние можем само да гадаем. Въпреки това е добре да поддържаме родната именна система вместо да я съкращаваме все повече и повече или да я запълваме с имена, които просто звучат „модерно“. Ако отворим електронната мрежа и потърсим именник на забравените от българите имена отпреди 200-300 години, или именник от тракийски и​/или (пра)български такива, ние можем да открием безброй алтернативи в изкуството на наименованието.

       Разбира се, културният обмен е един от фундаментите на свободомислието. Нито можем, нито трябва да вербуваме някого заради избора на име, който е направил. Всяко семейство е един отделен свят, а хорските възгледи са повече от самите хора. Имената си остават имена. Но въпреки всичко човек се чувства по-жизнерадостен ако харесва името си, а не ако по една или друга причина, се срамува от него.