В днешно време всеки от нас поне веднъж свързва любовта си с тази на Орфей и Евридика. Пример за наистина чиста, искрена и всеотдайна любов, любов между една горска нимфа и тракийски певец и музикант, смятан за най-великия в древността.

За любовта вече достатъчно е изписано. Движеща света, тя е навсякъде около нас. Чувство, което е готово да те завладее и промени живота ти. Притежава вълшебна сила, превръща злото в добро - различна, индивидуална и неповторима дори като изживяване, което има една единствена фаза - влюбването, състояние на духа, което не може да се опише с думи. Сякаш хиляди иглички са забодени в тялото ти, а техните остри върхове го карат да кърви. Но тази болка е сладка, да, много сладка.

Любовта идва, когато е най-малко е очаквана, но най-силно желана. В любовта трябва да се вярва, само тогава тя причинява вълнения и любовен копнеж, който е очакване за нещо красиво и безкрайно.

В мита за Орфей и Евридика героят се опитва да спаси любимата си като слиза в подземното царство, преодолявайки редица трудности. Точно с тези свои действия той доказва докъде може да стигне един влюбен човек в желанието си да спаси любовта, за която дълго мечтае. Нима това не е достатъчно, за да си зададем въпроса: "Какво е любовта?", любовта, заради която сме готови на какво ли не, дори да пожертваме живота си.

Да чуеш истината, която ти нашепва твоето сърце, да видиш тъмното на тъмнината, защото там е любовта, да вървиш по пътя надолу, извисявайки се до най-висшите измерения на любовта, да тръпнеш от безпокойство и нетърпение - това е любов!

Да мислиш за любимия човек, да си готов да го последваш в отвъдното, да "измолиш" живот в нейното име - това е любов!

Да я носиш в сърцето си цял живот, да я възпяваш с песни и сълзи, да си и верен и да си готов да умреш за нея - това е любовта!