ОРЪЖИЕ, ХЛЯБ ИЛИ УСМИВКА
"Най-голямата власт е властта над себе си."
Сенека
Отново думата ми е за думите. Думите, които ни привличат като магнит, които ни заливат, които се блъскат в главата ни и напират да излязат, които не ни оставят да спим, чуждите думи, нашите думи. Думите, които ние, дето се срещаме тук, обичаме и се опитваме да боравим с тях. Някои по-успешно. Други - не толкова.
Думите, за които народът е казал мъдро: "Казана дума - хвърлен камък." Твърдят, че думата може да носи толкова неподозирано силен заряд, че може буквално да запали огън. Обаче! - от можещия. Ние най-добре знаем, че думата наистина може да бъде камък, стрела, куршум, меч, копие, огън - все едно как ще я наречем, когато е оръжие в ръцете на оня, който иска да убие. Има думи, след които се чувстваш пречистен и такива, след които се чувстваш окалян. Думата може да бъде хляб за гладния , знание и мъдрост за търсещия, опора за загубилия вяра, надежда за обезнадеждения, приятел за самотния, усмивка за тъжния. ...