"Ошу мичи"
недовършено есе за недовършените човеци
Прекрасната ми щерка като малка често казваше сладко:
"ошу мичи!" и с това имаше предвид себе си,
когато е сбъркала нещо или не е била послушна......
Хрумна ми, като си спомних с умиление за любознателните
очички на дъщеричката, че тази откровена доблест изчезва
за жалост при израстването на Хомо Сапиенса.
Защо като пораснем не си оставаме такива честни,
по детски наивни, чисти и неотмъстителни?
Защо се появяват в нас тези безскрупулност, егоизъм,
суетност и безразличие? ...