Dec 13, 2011, 8:47 PM

От днес... 

  Essays » Love
2018 0 0
4 min reading
Глупаво, глупаво, глупаво.
Беше май. Около 24-ти. След по-малко от 10 дни заминавах за Щатите. Исках един безгрижен уикенд на морето с приятелки. Тичахме след хвърчилото, събирахме мидички, излежавахме се голи... всичко, което може да се нарече свобода на духа и тялото. Беше чудесно. Запалихме огън. На плажа, освен нас, имаше и друга компания. Голяма. Как ви звучи 3 мацки на плажа, сами. Никои не знаеше, че моите приятелки са двойка, а на мен грам не ми беше до мъже. Аз заминавах, нямах време за безсмислени авантюри, а и отдавна не ползвах секса като начин за общуване. Но ето, че колкото и не желаех и се дърпах на съдбата...
Той дойде. Странно. Не исках нищо. Прекарахме просто една чудесна вечер в сладки приказки до огъня. Заспахме. Но поотделно. Не исках да се сближаваме. Не знаех колко е часа, всички бяха заспали, а на мен ми беше студено. Чух гласа му „Деси, студено ли ти е?“. Не съм го предизвикала, не исках да ходя, но ми беше студено. Мушнах се под неговия чувал и... какво се слу ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Балакчийска All rights reserved.

Random works
: ??:??