Oct 13, 2022, 9:03 AM

От душата 

  Essays » Personal
1615 1 5
2 мин reading

 

   Няма нищо страшно в това да споделиш със света мислите и емоциите си. Не е трудно да говориш, когато казваш своята истина открито. Всъщност трудно е... началото е трудно, но след това всичко се нарежда само и тежестта от спотаените тайни изчезва.

   Е... всеки си има тайни! Далеч съм от мисълта, че аз съм различна, но повярвайте ми... щастието от споделянето няма равно на себе си, защото всички сме обикновени хора и търсим онзи поглед в човека до нас, който слага ръка на рамото ни и ни шепне просто едно кратко: „Разбирам те!” Винаги ще се намери поне един, който да го каже.

Споделянето – това е магия, която престрашиш ли се да почувстваш веднъж, връщане назад няма. Опияняваш се от емоцията и се пристрастяваш към лекотата, която те обгръща. Едно е важно само! Не бъркай разбирането с одобрението. Търсиш ли само одобрение със сигурност ще се намери някой, който да те порицае и в този миг, ако не съумееш да приемеш критиката градивно, тя ще те погуби. Като разголването е... в първия момент търсиш одобрение. Един ще каже: „Браво!” Друг ще каже: „Срамота!” И какво от това? Този, който е ръкопляскал може да е лицемерен, а този, който те е погледнал с порицание може просто да завижда – хора всякакви. Изричайки на глас мислите си за живота, за страховете си, за любовта си, за мечтите си най- важното е, че първо ги чуваш самия ти и ги приемаш вече като част от живота си. Кой търси собственото си одобрение? Може би само този, който не знае какво всъщност иска от живота. Просто е! Всички искаме едно обикновено щастие...

   Сподели мислите си първо със самия себе си. Изречи ги на глас, чуй ги, приеми ги и смело погледни в очите хората около теб, които също са ги чули. Само тогава можеш да видиш пътя пред себе си ясно и да следваш с лекота нишката, защото ще знаеш, че тя ще те отведе до собствената ти съдба.

   Ако преживеем миг, в който да погледнем в бъдещето си и да видим смисъла на живота си... един миг, в който да осъзнаем, че вървим в грешната посока, дали бихме имали смелостта да променим съдбата си? Дали промяната няма да преобърне изцяло света около нас и да се изгубим някъде там в огромната вселена, стремейки се да сме безпогрешни? И кой, по дяволите, има правото да ни казва какъв е смисъла на собствения ни живот?

   Аз не искам да виждам бъдещето си...

   Нека градим съдбата си ежедневно с вяра в мечтите си и копнеж за простото човешко щастие, което винаги кръжи около нас. Нека не го задминаваме по пътя си към съвършенството, защото съвършен човек не съществува...

 

(Думи на автора, включени в Сборник с разкази "Живот на 360 градуса" - изчерпан тираж)

© Даниела Паскова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1140 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??