Отчаяние
Трудно е да си безсилен. Какво да правиш, когато няма какво да направиш? Гадно е, да знаеш, че има проблем, но няма решение за него. Да се чудиш, ами ако беше направил така, дали нямаше да е различно? Да се вайкаш по цял ден в търсене на отговора, когато просто знаеш, че няма да го откриеш.
И после се замисляш, скриваш се в света на фантазията, където ти си добре, без проблеми, без грижи. Никой не те притеснява, никои не те пита „как си”, знаейки, че не си добре. И после осъзнаваш, че колкото и време да прекарваш в този свят, той няма да стане реален, и проблемите няма да отлетят, и хората ще продължат да те питат „как си”, и после просто се натъжаваш. Тъгата те обзема, не те пуска, не ти позволява да се върнеш в света на фантазиите, а дори и да успееш, тя разваля щастливия край и бързо те връща към сивия, тежък живот. А после идва отчаянието. Моментът, в който фантазията е един мираж. Тогава идват черните мисли. И започваш се депресираш, и просто търсиш начин да се почувстваш ...