3 мин reading
Просто миг, прочистен от дневния шум... Чувствам се далеч от този свят, отделена от човешките проблеми и чувства. Това, което ме спасява в света, в който живея, е мълчанието. Около мен кипи живот, хората движат телата си, а вината, че просто съм застанала някъде там в географското пространство, ме влудява.
И все пак съм тук, заобиколена от всичко, което не разбирам. Иска ми се всичко да затихне за миг. Дали тогава ще чуем сърцата си? Дали този миг тишина ще ни успокои за миг... Просто за да се отърсите от всички неясно съставени въпроси, от всички тези объркани мисли, от тайните, от лъжите и погрешно възприети убеждения.
И нещо малко, тъй човешко, разваля този миг. Затова пиша в момента - за да се отърся от това дребно нещо, което ме отделя от хората и това, което разбираме за нормално.
Предадох се от мечтите си за човек, когото не познавам. За човек, който начерта пътя на живота си далеч от моя. И все пак аз наивно продължавам да търся в тази измислена история за „приказни” и „вечни” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up