Дали радостта , която изпитваме за какво ли не , е това, което изпълва със смисъл думичката щастие?Понякога задоволството от вестите,новата книга,другият ъгъл, от който поглеждаме на познатото, очакваният дъжд, парчето дървения, останало от сечта, сякаш изрисувано от кръговете на преживяните години, мъхът по него, възлестата кора, изтръпването на снагата след планински преход, преобръщат по особен начин душата, подклаждат притъпените рефлекси.Търпеливо изгражданата, брънка по брънка , матрица на очакваното, приближава отлепянето от застоя, отпадналостта , рутината.
Радостта не може да се описва и обяснява, няма точно определение, чрез което да бъде дефинирана, нито изразена - може само да бъде преживяна. няма кой да те хване за ръка и да те отведе в територията на радостното. Радостта е нещо неуловимо и същевременно много познато. Тя витае около причината за възникването. Когато човек се радва, го обхваща ескалиращо усещане за чистота и чувство за ведрост.
Колкото и невероятно да изгле ...