Aug 21, 2004, 12:27 AM

Отивам си, ти остани 

  Essays
5852 1 8
4 min reading
Отивам си, ти остани
Прегърни ме силно.Искам да усетя ударите на сърцето ти.Притисни ме до себе си. Не ме давай на черната птица, любов моя! Обичам те, не разбра ли!?Обичай ме и ти! Прогони я. Тя иска да ме отведе далеч, в Ада или в Рая може би, но нима Раят ще е рай без теб. Целуни ме, обич моя! Впий топлите си устни в моите, които вече изстиват! Кажи ми за последно, че съм всичко за теб! Отивам си, знаеш ли!?За мен вече всичко свърши, но не и за теб! Животът е пред теб, слънце мое! Сега ти ще грееш за друга. Никога няма да те забравя. В Ада, в Рая или където и да съм, аз ще те нося винаги в сърцето си, което макар да е студено и ненужно, ще е само твое. Отивам си, но ти остани! Животът е пред теб. Любовта към мен, умолявам те, забрави! Няма смисъл да тъгуваш по един спомен, по един човек, който никога не ще се върне от отвъдното. Ако ме обичаш, ще бъдеш силен, ще ме забравиш и аз ще почивам в мир като знам , че си щастлив, макар и с друга. Моля те, не ме гледай така с тези твои прекр ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Недялкова All rights reserved.

Random works
: ??:??