Откритие
Днес открих, че съм смъртна! Просто така, отведнъж! Нещо в мен се обърна, просветна, тревожна камбана заби в пространството на човешкото ми съзнание и ме разтърси внезапно. Както вървях по многолюдните улици на посивелия град, усетих относителността на всичко заобикалящо ме. И разбрах! Истината - за себе си, за света и за всички наоколо!
Не се усмихвай така снизходително! Какво си мислиш? Че ти си вечен? Че си едно изключение на всемира? Я не се надувай, човече! И ти си като мен, колкото и велик да изглеждаш в очите си. И теб те е спохождало понякога тайничко нощем онова отвратително нещо, наречено страх, което те хваща за гушата и... стиска, мачка с острите си твърди длани, докато те остави без дъх... Но после, кой знае защо, заспиваш и бързо забравяш!
Какво? Ще кажеш, че никога не ти се е случвало? Е, да приемем, че това е твоята истина! Но можеш ли да бъдеш сигурен, че след време, утре или все едно кога, не би ти се случило? Няма сигурност в тези неща! Даже в никои! Всеки у ...