Тъжно е, когато очакванията ти не бъдат оправдани. Тъжно е да виждаш всеки ден красивото лице на човека до теб, когото обичаш толкова много, знаейки, че той няма да ти отвърне със същите чувства. Но какво ли разбирам аз... аз стоя от другата страна. Най-тъжното е да знаеш, че лицето на този човек е твоето собствено. Осъзнавам колко наранявам влюбения в мен, като му давам една десета от това, което може би заслужава.
Не знам дори как стигнах дотук. Животът е странно нещо. В един момент търсим любов, преплитаме се в лъжите на хората, с които си мислим, че сме един за друг и оттам започват драмите и сълзите, които някак си лежат в основата на нашата същност и психика. В следващия момент след терзанието и мазохистичните психологически игри на любов идва този човек, който ни връща надеждата и вярата в истинските, откровено чисти и топли чувства. Да знаеш, че ти си избраният - ти си този, който предизвиква усмивката и трепета в сърцето; да почувстваш колко си желан и да усетиш как това гъдел ...