Търсех себе си. И често се разочаровах толкова много от това, което намирах. Имах един вътрешен образ, който отвън имаше съвсем друго измерение. Те напълно не съответстваха. Никак даже. Това ме плашеше, смразяваше ме и се питах дали отново ще мога да продължа напред. Страхът тогава бе по-голям от мен и затова почти винаги ме побеждаваше. Външната действителност всеки път се разминаваше така отчайващо с моята, създадена вътре в мен идеална реалност. Изглеждаше безнадеждно някога да мога да ги събера двете.
Срещах толкова много маски и единици лица. Първите бяха чести в ежедневието, а вторите – такава уникална рядкост. Беше ми студено и страшно. Усещах се така малка в този огромен свят, който заплашваше да ме погълне и преработи за нула време. Не знаех какво да правя? Трябваше да намеря смисъл. Трябваше да намеря начин. Иначе рискувах безвъзвратно да се изгубя.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up