ОТВЪД ХЪЛМОВЕТЕ

        Питаш ме дали си струва да се надяваме на бъдещето! В този въпрос се съдържа цялата ти любов към живота, мълчаливия ти стремеж към всичко, което може да ти убегне, усещането че той - животът, просто те подминава. Човек живее с представи. Те му помагат във върховното усилие да заобиколи реалността и да погледне към онова "утре", което трябва да се случи. В същото време продължава да извършва движения, наложени от съществуването. Изкачва стъпалата до работното място, прави това или онова, докато затвори кръга на един отлитащ ден, който сякаш не е изпълнил смисъла си. Усещането за безмислие го връхлита още след първите две стъпала. Останалите изкачва с чувството, че е емигрант в собствения си свят. Някъде дълбоко в съзнанието се е загнездила надеждата, че рано или късно ще се завърне в родината на своите осъществени копнежи и ще запулсира с живота, който му се полага...

        Изглежда човек остава завинаги в плен на своите представи за бъдещето. Все едно дали го признава или не. Независимо от бруталността на делника, той непрекъснато прибавя нови фигури и рисунки към вече сътворените надежди, докато силите му позволяват да поддържа измамата. Този безразсъден порив на човешката доверчивост, да измисляш живота си, е пряко свързан с безсилието да бъде разбрано съществуването. Понякога е непосилно трудно да се изтръгнеш от привидния свят, които сам си си създал. И не е вярно, че преклонната възраст и богатият опит са оръжията, с които ще проникнеш в същото това съществуване. Много хора до края на живота си стискат с вкочанясали пръсти няколко свои представи, сякаш за да ги отнесат в отвъдното и ги впишат в някаква разбираема само за тях вечност.

        Никой не е успял да напъха реалността в патетичността на една или друга мисъл, в силата на този или онзи принцип. Няма нищо по-безнадеждно от усилието да вкараш живота в система от ялови принципи и доктрини. Той е над тях. Животът е мистерия. И който дръзне да му шие костюм, да го облича във формули или да му поставя шапка от принципи, е обречен да понесе своя дял от страданието. Едва ли има някой, който да не е пропадал в клопките на собствената си логика. Мислех едно, а стана друго. Дотук нещата вървяха както ги пресмятах, после всичко се срина. Кой ти е казал, че животът е някакво достижение или постоянно движение към съвършенство?

        Безмислено е да се смята, че човекът е създаден за нещо друго освен да живее... Той може да кара влак или да пише стих, но би могъл спокойно да върши и нещо друго. Може би по-важно е дали го прави при съхранена свобода. Дали запазва индивидуалността си. Няма начин да се докоснеш до мистерията на съществуването, ако не потънеш в дълбините на собственото си съзнание. Отговорът никога не идва отвън... Защото никой не знае отговора. Никой не знае рисунката на бъдещето и в този смисъл то не съществува...

        Животът е един ден между две нощи. Достатъчно е да застанеш на брега на морето и да усетиш страшното предизвикателство на вечността спрямо твоята съдба. Живеейки в онова "утре" оставаме мъртви за настоящето, където всъщност се намира сърцевината на истинския ни живот. Защото винаги идва ден, когато "утре" се превръща в най-злия ни враг. Това става, когато декорите на нашите представи се сгромолясват и светът се оголи такъв какъвто е. Пиесата е свършила... Оставаш сграбчен от страха, а отговорът още не е дошъл. Бил си едновременно и режисьор, и актьор в собствения си театър... Ако зад меката извивка на хълмовете, там някъде на хоризонта, виждаш своето бъдеще, това означава, че подменяш настоящето с нови привидности.

        Отвъд хълмовете тревата не е по-зелена и това го откриваш веднага след като пристигнеш и нагазиш в нея. Работата е там, че през целия път ще вървиш като сомнамбул и ще пропуснеш настоящето. Погледни тези, които са пристигнали в бъдещето! Те говорят за миналото... Младите говорят за бъдещето, а старите за миналото. Никой не иска да погледне към настоящето. Всеки смята, че му се полага някакъв друг живот, отложен някъде във времето, И колкото повече се доближаваш до него, толкова повече се разкрива реалността. А когато фантазиите се сблъскат с обективната реалност, победени ще бъдат единствено твоите фантазии.

        Обективната реалност никога не може да бъде победена. Никога. Тогава за какво бъдеще говорим! Как можеш да знаеш как ще бъдат разбъркани картите. И ако сега, в настоящия момент, не приемеш собствената си реалност, ако чувстваш живота си безсмислен и изпразнен от съдържание, откъде ще дойде това щастие, което ще те връхлети, да речем, след десет години? Ако не можеш да се докоснеш до съществуването още днес, няма ли да изгубиш сетивата си да го направиш по-късно? Ако не можеш да преживееш близостта и любовта с уникално човешко същество днес, можеш ли да разчиташ на близостта на призраците от бъдещето? Съществуването не се интересува от твоите проекции за бъдещето, то си тече някак извън твоите желания за щастие и смисъл.

        Всяко човешко същество изпитва потребност от любов, хармония и смисъл. Но те никога не идват отвън. Дори и Исус казва: "Царството небесно е вътре във вас". Сякаш иска да ни внуши следното: вижте, щастието няма да ви почука, смисълът и хармонията няма да ви почукат, любовта няма да дойде с пощенска пратка. Дори Бог не се наема да ви осигури тези неща. Търсете ги в себе си! Открийте Собствената си неповторима природа и чувствителност. Докоснете се до мистерията на живота и любовта тук и сега. Събудете се за настоящето чрез собствената си уникална интелигентност и проницателност. Ако не сте будни за настоящето, то и в бъдещето ще пристигнете спящи. А Бог не обича сомнамбулите...

Петър АНГЕЛОВ-ДАРЕВ