Парадокс І: Комплекс за страх от Смъртта
Светът е съставен от частици, всяка по-сложна от предишната, съставена от нея и други частици от нейното ниво. Човекът – най-сложната система от частици...
... или...
... светът съществува заради хората. Те са всичко.
Сега идва и логичният въпрос: „Какво общо имат тези две противоположни и същевременно напълно верни човешки твърдения със страха от Смъртта?”. На първо време искам да се извиня, че пиша такова небивалo нещо, тъй като това не съществува – питайте когото искате: Не го е страх да умре! Но нека стана малко нахален и пообясня какво трябва да е налице, за да го няма този страх:
-
Страшната ситуация да не е възможна – например да те изяде растителноядно животно.
-
Да искаш да умреш.
-
Да не те интересува дали си жив.
Може би забелязахте, че горепосочените малко противоречат на човешките показания по въпроса. Аз, естествено, поемам цялата вина върху себе си, защото хората са парадоксално велики същества и явно са прави. Все пак теоретиците винаги дразнят, затова може би практическо доказателство би било по-лесно смилаемо. Сега ще отида да взема някой кол/нож/пистолет и ще взема да пробода/заколя/застрелям някого. Надали някой ще оспори моята представа за последващата ситуация. Ще има пищящи, викащи, поужасени и бягащи наляво-надясно хаотично и едновременно напълно рационално. Оф... пак се изказах неподготвен. Просто все пак разнообразната гледка ще напомни на някои, че имат да се явяват на кастинг за някоя ария в осма октава, други да подгряват излъчващите мощ басови гласове за мача довечера (пред блока или на плажа), трети ще си припомнят някоя по-ужасяваща сцена от наскоро изгледан хорър и просто ще демонстрират нагледно впечатленията си, а да не говорим за купищата олимпийски звезди, трениращи бягане с препятствия. На всички едно голямо „Извинете!”.
Да се върнем на темата. В крайна сметка хората са система от частици. Човекът, нещо, което не съм сигурен точно какво е, бива абсолютен господар на горепосочените частици и може да прави с тях каквото си иска... най-вече, ако ще удължи живота си. Смисъл, защо не жулнеш малко керамика да дъвчеш или една PVC тръбица да отпушиш затлачената си с лой артерия, както и да купиш на дребно от някой бедняк я бъбрек, я „чер” дроб, да си фиркаш на спокойствие, или просто можеш да направиш на някой мъртвец една огромна услуга, прибирайки сърцето му в твоето божествено тяло. Само е хубаво да внимаваш, защото си все пак позакърпен, а не е много хубаво да се разпаднеш (особено пред хора). Между другото напоследък е модерно да поразпродадеш тялото си за след като умреш (тези, които предлагат тази услуга са доста големи балъци, защото всички знаем, че ще живееш вечно). Аз смятам, че това е израз на безумно себеотдаване и героизъм в името на човечеството. Ако случайно се случи невъзможното, твоето тяло ще помогне за развиването на и без това могъщата медицина и ще позволиш на хората да станат по-безсмъртни.
Толкова много разсъждения само и само, за да докажа очевадното – хората са господари на света, в който влизат и собствените им частици – тоест господари са на самите себе си – своя господар... Затова, тъй като не съм способен да измисля нещо, достойно за заключение, ще напиша две:
-
Животът е ваш, светът е ваш, вселената е ваша, всичко е ваше... Живейте си величественият живот и ако благородното ви затлъстяло сърце прояви милост към мен, нека, моля ви, ме оставите жив да се радвам на собствената си простота и невежество.
-
Ще стана нахален и ще напиша две неща:
Нещо 1: Медицината вече постигна огромни резултати в технологията за лечение със стволови клетки, затова потрайте още годинка-две (какво му чакаш) и докторите ще намерят начин да ви направят безсмъртни. Край! – притесненията свършиха, най-сетне ще можете да се наслаждавате вечно на удоволствието да сравнявате разликите между вчера и днес, между световното 1998 и 2098 и 3098 и 1214398 година, ще може да изгледате всички филми, които искате, ще си купите всичко, всичко, всичко! Вие сте богове!!!
Нещо 2: Нещо 1 е гавра – всички ще умрете.
Мммм... Нещо не е наред... Така сигурно ще е по-добре:
Нещо 2v2: Нещо 1 е гавра – всички ще УМРЕТЕ!
Ииии така не става съвсем... Дам, ето така е перфектно:
Нещо 2v3: Нещо 1 е гавра – ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕТЕ!!!
© Иван Радев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Неточно си го написал, според мен: "Трябва наистина да се решите да го направите."
Според мен би трябвало да е така: "Трябва да решите, че това наистина е една реална (не само теоретична!) възможност, но неприемлива, или, най-малкото, недостатъчно приемлива такава
Освен това версията за "обекта", така, както е представена!?.... Но автора на лекцията си знае - може той, в конкретния случай, наистина да върви по добър път..., знае ли човек!?...Но ако се има предвид обобщение, това може да означава, че се предлага еквивалент на стила на майка Тереза, който стил, обаче, си има своята специфика и определени характеристики.
ПП За гордостта го казвам по принцип!
-
slackerbitch (Крис Бъроуз):
"Коментирах последното изречение на Канибала. Теб, Фабер, не бях те забелязал. Благодаря за напътствията. Моля, запиши ме като Член за твоята секта. (кикот-в-шепата)"
А и с гордостта (разбирана повече като горделивост) трябва да се борим - това е най-трудното!
-
slackerbitch (Крис Бъроуз): 1-04-2010г. 16:35
"Последното не е вярно. Даже от 10 месеца върху гардероба ми стои едно приготвено въже - чисто новичко и още невмирисано на смърт - та да ме изкушава да го употребя като изпадам от време на време в някоя дупка. Засега удържам, вярно, но трудно е така, без смисъл. "
По-добре "Умри преди да умреш, за да не умреш, когато умреш!"...Тава е основна православно - християнска максима, която означава, че би трябвало човек да умре за греховността, общо казано!.. Тя (греховността) включва и отчаянието, което би трябвало да е допълнителен мотив за решимост за преобразуване (не безогледно унищожаване!) на страстната част от душата!...Впрочем, при токсикоманиите се осъществява точно такова преобразуване, но по изкуствен и контрапродуктивен начин, и след това се плаща висока цена и връщане на началното положение или под него!...
А ако някой няма сили, трябва да следва, напр., това, което е написано в "Бхагавадгита":
"Ако си твърде слаб и да действаш
заради мен - в единение с мене
то откажи се от плодовете
на всички действия - самовладей се.
Стои по-високо от упражняването
знанието, над него - вглъбяването,
но над вглъбяването е отказът
от плодовете - той носи покоя."
Бхагавадгита (12:11,12)
А най-добре е човек да стане православно-християнски подвижник! -
Нещо, не разбрах много добре!... Това есе не е ли за "страхът от смъртта", или е на тема: "Светът - съвкупност от частици"!?... Ако е второто, може ли да се надяваме, че следващото есе - лекция, ще е на тема: "Организмът - съвкупност от клетки"...
И защо автора иска да стреля, коли и т.н., някого и кого - не може да се разбере тая работа?... Кани се да си отмъщава ли за нещо?...Нека сериозно помисли преди да вземе крайното си решение, и , най-малкото, да преброи до 10 преди да направи каквото и да е!...Накрая на есето, се получава някакво объркване с номерацията на мислите и заклинанията... И защо е така нервиран автора?...Някой, вероятно, го е провокирал, предизвикал!?... Ако този някой прочете есето и, евентуално, и моя коментар, да вземе мерки..., да се извини, ако трябва, за да се потуши по- нататъшното развитие на нещата!... Защото така се почва - от лоши мисли, после заклинания ("ЩЕ УМРЕТЕ!"
и преминаване към дела, които не трябва да се случват!
-
Предлагам тогава да организираме курс по приемане на смърта.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Първо на първо, не е да съм накарал някого на сила да го прочете, най-малко съм искал християни (както и да се пише) да го четат, защото така или иначе обикновено не ми харесват есетата. Отделно от това, те моята смърт си я желаят така или иначе от време на време на някой празник, най-известния от които е великден (да с малка буква, ако имаше възможност щях и с по-малка да го напиша) - това го чух най-безотговорно на една празнична литургия по великата иначе БНТ, директно от сашо невски. Надявам се вече да съм те изнервил достатъчно.
Второ, идеята, смятам достатъчно ясно съм я изразил, не мисля че иначе щеше да има толкова, иначе творческа дискусия.
Трето, има една приказка - на всяко лайно христиански фундаментализъм.
Иначе благодаря за останалите коментари, идеята на това есе винаги е била да се провокира мисленето по този проблем, а не просто да се заобикаля докато не гушнеш букета. Е, ако изнервя някой по пътя няма да се оплача.