Една пеперуда полетя в тъмното към светлината на фаровете. Толкова радостно се беше устремила, че просто се залепи на тях. Трепна само за миг, докато изгаряха крилцата ù. После се отпусна размазана. Шофьорът спря да я изчисти, за да не остават следи.

    Днес тя избяга, шумолейки с пъстрите си крилца. Знаеше, че е красива и някой непременно ще я вземе на стоп. Няма значение къде ще я отведе, само да се измъкне веднъж от тъмното!

    И наистина, много скоро някой спря лъскавия си автомобил и гостоприемно отвори вратата. Космата, мускулеста ръка, очи- разсъбличащи я чак до душата, но не повече. Дим на скъпи цигари и аромат на мъжко желание.

    Защо не? Само да не повреди крилцата ми...

    Трепна с дългите си мигли, притвори очи, кокетно размърда пипалца, а крачетата и безпомощно, но красиво бродираха въздуха, докато той я пробождаше. И съвсем не държеше сметка за това, че грубо мачка крилцата.

Нежната ù кожа пукаше от невъзможност да бъде преобърната, а той търсеше все нови и нови начини да я прободе, да я проникне изцяло. 

    Свърши се...

     Запалил цигара, той ù подаде едра банкнота  - да си купи нови крилца.

Отвори вратата и я остави сама на пътя. Отново в тъмното...

     Недокоснатата ù душа зъзнеше в многократно прободеното  тяло,

останало завинаги безкрило.

публикувано в " Моето чудовище"-2005 г.