В първата част на този текст определихме три двойки от периоди на въоръжени конфликти, втората от които са двете световни войни, а третата включва Студената война и настоящия период, в който има борба с ислямския тероризъм и нова студена война между Запада и Русия. Можем да отбележим аналогии и антианалогии между тези две двойки, които показват, че историята се повтаря, но повторението никога не е механично и абсолютно.

След Първата световна война се разпада Австро-Унгарската империя, с официален език немски. Впоследствие Австрия (малка немскоезична държава) се обединява с Германия чрез Аншлуса от 1938 година. Аналози на тези събития бяха разпадането на СССР през 1991 година и образуването на съюзна държава между Русия и Беларус, където голяма част от населението счита руския за свой роден език. Разлика има в това, че СССР беше организиран около голямата Русия, докато Австрия, давала името на империята до 1867 година  (и първата му част от 1867 до 1918 година) е по-малката от двете немскоезични държави, обединили се през 1938 година.

Впрочем повторение на историята има и в това, че Русия също преживява разпад на империята след Първата световна война. След това по-голямата част от страните (но не всички), образували се на територията на Руската империя, се обединяват в СССР. Съюзът между Русия и Беларус е посткомунистическият аналог на образуването на Съветския съюз.

Нека да поговорим и за география. В наше време Русия и Китай са в отношения на партньорство и интересите им често противоречат на интересите на страните от НАТО. Русия е на север, Китай – на юг, на изток те имат обща сухоземна граница, а на запад ги разделя територията на неутрална Монголия, с форма на леща. След Аншлуса пък на север е била Германия (с Австрия), на юг – Италия, на изток са имали обща сухоземна граница (австро-италианска), а на запад ги е разделяла лещовидната неутрална Швейцария. Оста Рим-Берлин е щяла да стане ос Рим-Берлин-Токио.

Още по-интересни географски сходства имат отношение към настоящия военен конфликт в Украйна. В Европа могат да бъдат определени три сфери на пряко геополитическо влияние – на Германия, Русия и Сърбия, между които се забелязват съществени аналогии. (Те, както и други географски аналогии, са описани подробно в книгите [1 – 12].) Във всяка от тях има по една голяма и по една малка държава на народи, говорещи един и същи език. Тези двойки държави са съответно Германия и Австрия, Русия и Беларус, Сърбия и Черна Гора. За краткост ще ги наричаме «държава А» и «държава Б».

В съседство с държавите А от трите сфери на влияние има държави, наречени «държави В» (това са съответно Полша, Украйна и Босна и Херцеговина), в чиито официално признати днешни граници могат да бъдат определени територии, на които са живяли или живеят сънародници на титулните нации на държавите А. Тези територии се определят по един и същи начин. А именно, има една територия, съседна на държавата А (т.е. имаща с нея обща сухоземна граница) и една отделена от нея територия (т.е. без такава граница). Ще ги наричаме «съседната» и «отделената територия». За Германия съседната територия се състои от Силезия и част от Померания, намиращи се днес в Западна Полша, а отделената е Източна Прусия, поделена между Полша и Русия (става дума за руския Калининградски анклав). Тези територии Германия губи след Втората световна война.

Между двете световни войни немският град Данциг (днес Гданск) е бил свободен град (граничещ на изток с Източна Прусия), до който поляците са имали достъп. Това е възмущавало немското обществено мнение по две причини. Първо, понеже е бил немски град, в който поляците са били само около 2%. И второ, понеже между Данциг (наричан от нас за краткост «град») и съседната територия е оставала полска ивица на брега на Балтийско море (така нареченият «Полски коридор»), която е разделяла територията на Германия на две. През 1939 година Хитлер отправя ултиматум към Полша да разреши да бъде построена магистрала през Полския коридор, която да свърже двете части на Германия. Полша отказва и войната започва.

На източния край на Източна Прусия се е намирала територията с град Мемел (днес Клайпеда, в Литва, страна, съседна на държавата В), която ще наречем «малката територия». От 1919 до 1923 година тя е поставена под международна администрация, след което местните литовци вдигат въстание и я присъединяват към Литва. Германия си я връща през 1939 година, за да я загуби окончателно след Втората световна война. Най-сетне ще споменем и «свързващата територия» (т.е. съдържаща Полския коридор и свързваща съседната с отделената територия), която е била немска до Първата световна война.

Нека да видим кои са аналозите на тези територии в руската сфера на влияние. Както споменахме, държавата В е Украйна. Съседната територия, това е Донбас (Донецка и Луганска област). Отделената територия и градът, това са Кримската автономна република и Севастопол, който и в Украйна до 2014 година, и в Русия след това, представлява отделна административна единица. Понеже само Керченският пролив отделя Крим от Русия, за нея не беше проблем да го свърже чрез мост с основната си територия, което е явен контраст с историята с Полския коридор. Контрастен е и фактът, че през Втората световна война нацизъм има в Германия, а в наше време Путин изисква денацификацията на Украйна.

В сферата на Русия свързващата територия, това са Харковска, Днепровска, Запорожка, Херсонска, Николаевска и Одеска област, със силно присъствие на руснаци. А малката територия е Приднестровието, което е било, с изключение на град Бендери (Тигина), част от Украйна до Втората световна война. В сферата на Русия мащабът е голям, свързващата територия – също, и малката територия няма обща сухоземна граница с отделената територия. От 2014 година насам Русия започна да придобива или да си възвръща територии. Тя тогава присъедини Крим и Севастопол, а тази година призна независимостта на Донецката и Луганска републики. А Приднестровието, впрочем непризнато от Русия, се стреми да се присъедини към нея.

В рамките на Босна и Херцеговина градът, това е град Бръчко. Той е отделна административна единица и само през него може да се мине от съседната територия (частта на Република Сръбска, съдържаща град Пале) в отделената територия (частта й с град Баня Лука). Колкото до малката територия, става дума всъщност зв териториите в Източна Славония и Краина, части от Хърватска, контролирани от сърбите от 1991 до 1995 година, когато Хърватска си ги върна, прилагайки военна сила. Също през 1995 година сърбите загубиха и свързващата територия, вследствие на бомбардировките на НАТО. Територията на Република Сръбска, определена от Дейтънските споразумения от 1995 година, е по-малка от максималната контролирана от босненските сърби територия по време на гражданската война от 1992-1995 година.

Настоящата война в Украйна има за аналог войната от 1939 година между Германия и Полша. И в двата случая държавата А напада държавата В. А от другата страна на държавата В се намира съюз от държави – СССР и Европейският Съюз – който  се противопоставя на държавата А. Разликите между двете ситуации са в по-слабите съюзнически отношения в наше време, в отсъствието на пряк военен конфликт между Русия и Европейския Съюз и в това, че част от руските войски навлезе в Украйна от Беларус, т.е. от държавата Б. Това не се е случило през 1939 година, поради липсата на обща австро-полска граница. Впрочем през 1939 година Съветският съюз и Германия си поделят Полша, а започват да воюват помежду си през 1941 година.

Между Полша и Украйна има няколко прилики. Двете страни са предимно равнинни, с относително малки части, заети от планини. Двете заедно образуват широка ивица от Балтийско до Черно море, със славянско население и отделяща Русия от по-голямата част от Европа. На техните територии са избити най-голям брой евреи през Втората световна война. Знамената им се състоят от по две хоризонтални ивици с равна ширина (на Русия и Германия – от по три). Химнът на Полша започва с думите: «Jeszcze Polska nie zginęła»  («Полша още не е загинала»), а украинският казва: «Ще не вмерла України і слава, і воля» («Още не са загинали славата и свободата на Украйна»). Полша и Украйна са споменати в контекста на географска симетрия, имаща отношение към Русия, в статията [13], публикувана на този сайт.

Две от трите държави В, Полша и Босна и Херцеговина, са си възвърнали стари исторически граници. Когато Йосиф Броз Тито федерализира Югославия, той избира за западна граница на Босна и Херцеговина бившата обща граница между Австрийската (по-късно Австро-Унгарска) и Османската империя. По този начин той сякаш е признавал, че разделя народи с различен манталитет. Той, хърватинът, оставил в Босна и Херцеговина хърватите от Херцег-Босна. А адашът му Йосиф Сталин пък определил границите на Полша през 1945 година в много точно съответствие с тези от десети век, от времето на крал Миешко Първи. По-значително разминаване се получава единствено на североизток, където Полша получава част от Източна Прусия.

В началото на 17-ти век по-голямата част от Украйна е влизала в състава на полско-литовската държава Жечпосполита. Границата не е достигала до северното крайбрежие на Черно и Азовско море, което е било владяно от Кримското ханство и е било рядко населено. Русия анексира ханството през 1783 година и започва да заселва крайбрежието, в това число и с чужденци, между които и българи. Това обяснява присъствието на руския език по тези земи. Дали лингвистичната граница, която приблизително съответства на границата на свързващата територия и на бившата граница между Жечпосполита и Кримското ханство, ще придобие ново административно значение, това предстои да видим.

Цитирана литература:

[1]. Vladimir Petrov Kostov, Les règles de l’histoire, ISBN 978-2-7563-1204-0.

[2]. Vladimir Petrov Kostov, L’histoire et ses règles, ISBN 978-2-7563-1841-7.

[3]. Vladimir Petrov Kostov, Promenade astro-historique, ISBN-10 3838178033, ISBN-13 3838178035.

[4]. Vladimir Petrov Kostov, Histoire et influences planétaires, ISBN 978-3-8416-2240-2.

[5]. Vladimir Petrov Kostov, The Rules of History, ISBN 978-3-659-30512-2.

[6]. Vladimir Petrov Kostov, History and Its Rules, ISBN 978-3-659-54821-5.

[7]. Vladimir Petrov Kostov, Astro-Historical Promenade, ISBN 978-3-659-44222-3.

[8]. Vladimir Petrov Kostov, History and Planetary Influences, ISBN 978-3-8484-0635-7.

[9]. Владимир Петров Костов, Правила истории, ISBN 978-3-659-38505-6.

[10]. Владимир Петров Костов, История и её правила, ISBN 978-3-659-55681-4.

[11]. Владимир Петров Костов, Астро-историческая прогулка, ISBN 978-3-659-49399-7.

[12]. Владимир Петров Костов, История и планетные влияния, ISBN 978-3-659-20643-6.

[13]. Владимир Петров Костов, Русия и правилата на историята