Бъдни вечер е! На тази светла нощ е и наречен символа на семейния огън - бъдникът.
Разбира се, че той е следващият символ, който свързвам с Коледа.
Рождество Христово е празник на семейството. А какво е семейството без семейния огън, без огнището, без светлината и топлината? Затова и предците ни са вплели в този иначе християнски празник почитта към огъня, идваща от езически времена, а може би и още по-отдавна. От времената, когато огънят е бил считан за дар от боговете. И когато неговото запалване е било невъзможно, а опазването му е било най-важната задача на племето, а в по-късни векове и на семейството. Имало е времена, когато най-големият позор за една къща било да изгасне огъня в огнището й. И обитателите й да просят огън от съседите. Спомням си в читанката  от втори клас имаше  такава приказка. В нея родителите изпращаха малката си дъщеря да проси огън. Познайте защо! Спомням си и друго. Преди години баба ми запалваше печката с дърва и въглища веднъж годишно. Наесен на Петков ден. После ежедневно полагаше неимоверни усилия да намери въгленче в пепелта, да го раздуха и да запали с него печката. Не искаше и да чуе за кибрит... После времената се смениха, а с тях и печките. Дойдоха нафтовите, електрическите, после парното на въглища, парното на ток, на газ...
Но има една вечер в годината, когато камината задължително гори у дома. Това е днешната вечер. Традиция. Спомен от стари времена. Спомен за бъдни времена.
През последните години огънят е мое задължение. Единствената привилегия на съпругата ми е да го запали. Трохичка от времената, когато жената вкъщи се е грижила за огнището. Сега всичко останало чака мен. Най-важното е да избера бъдника. Здрав дъбов пън, като който трябва да бъде следващата година. Никакви чепове, никакви болести и гъбички по него! Хем трябва да е достатъчно голям, за да е берекетна годината; хем не бива да е огромен, за да може да изгори до сутринта целият! Но тъй като не може да гори сам, покрай бъдника трябва да има и по-ситни цепеници. Те трябва да са достатъчно много, защото нощта срещу Рождество е дълга! И след семейната вечеря отново всички ще седнем около огъня и ще си разказваме стари семейни истории. Късно досред нощ, когато ще отворим подаръците. А когато всички си легнат ще се погрижа бъдника да изгори до край. Ще се наслаждавам на пламъчетата и ще си спомням отминали Коледи... А огъня запален в святата нощ ще носим в сърцата си поне до следващата година!
Време е да запалим огъня! Весела Коледа!

24.12.2007