Аз съм крадец на бои. Крада онова ваше "аз", което не забелязвате, защото попада в сляпото ви петно. Онова "аз", което сте си сложили като прясна боя, за да ви харесват. Само че аз плътно се прилепвам до вас и ви крада. Там, където съм полепнал, след това остава грозно многоцветно петно, от което прозират предишните ви бои. А новата ви боя, тя полепва по мен. Тя попива по мен и когато се погледнете в огледалото, това, което виждате, не ви харесва. Хем ви се ще да сте вие, хем - да е най-хубавото от вас. Да, ама онова петно ви издава. И тогава хвърляте вината си върху мен: "Ти си виновен! Аз току-що се бях боядисал като най-добрия приятел, най-страстния любовник, най-примерния съпруг!". И поставяте страховити табели наоколо: "Внимание! Крадец на бои!".
     Наскоро прочетох, че имало такова заболяване - пика, при което някои налитали да ядат бои, прах, керемиди и всякакви други странни предмети. Страдали били от недостиг на желязо. Та в тази връзка си мисля дали и аз не страдам от недостиг на желязо?