Писмо до феята на щастието
Мила Фейо,незнам дали съществуваш и незнам дали това писмо някога ще стигне до теб,но аз съм длъжна да го напиша.длъжна съм,защото искам да ти споделя моето мнение за любовта,за срещата с нея и с едничкият ми допир до щастието,което сега ми вижда толкова,толкова нереално,далечно и недостижимо...
Какво е любовта и съществува ли тя в един толкова празен на чувства свят?Свят,в който рутинното ежедневие убива всичко,уби и мен!Едва невръстно дете аз почувствах тръпката на първата,незабравимата любов.Любов,която изпълва всяка фибра на тялото ти,любов,която те кара да се чувстваш жива,необходима на света.Свят,който се състои от един единствен човек.Човек,който ти дава всичко,човек,на който би дала всичко,човек,заради който би направила всичко...И аз му дадох....дадох му всичко-сърцето си и душата си и затова сега си плащам.Плащам със самотата си. Самота,която ме влудява.Самота,която не пожелавам и най-големия с враг.
“Той” нахлу в сърцето ми когато най-малко го очак ...