Писмо до моя приятел Mr X
Не ти ли се е струвало някога, че сме можели да живеем в друго време и на друго място, под друго лице и под друго име? И да кръстосваме булевардите с другото си тяло, с другите си дрехи и с другата си сянка? Да имаме други близки, други приятели и други врагове? И сме можели да работим (или учим) нещо друго, със други хора, да получаваме друга заплата и пр.? Но дори и да беше така, то - другото по-добро ли щеше да бъде? По-важно ли? По-приятно ли? И щом сме се замислили за това, значи нещата, които имаме тук и днес не ни задоволяват, не ни се струват достатъчно добри? А как да ги променим? Като учим по 10 часа на ден? Като работим по 12? Като смъкнем с диета 20 кг.(и хванем порок на сърцето) или като си направим пластична операция? Като спим с шефа/ката си, за да получим повишение или като даваме/вземаме рушвети или не си плащаме данъците, за да спестим пари за някой лъскав Mercedes? Дали това ще ни направи по-богати, щастливи и задоволени? Дали това ще ни освободи? Ще ни освободи ли от гадното чувство, че не сме така красиви и стройни, умни и образовани, богати и преуспяващи като другите? (или поне тази част от другите, на която сме си набелязали да подражаваме). Или ако успеем да постигнем всичко това, ще се превърнем просто в едно от многото жълти павета на бившия бул. "Руски" - безлично и хлъзгаво, но наредено на пъпа на Софийския център? На пъпа на центъра... В центъра на нищото...
19.09.2008
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Май, че това есе е единственото най-добре аргументирано есе, което съм чела през живота ми!
-
Прекрасно есе 0_0
-
Много добре казано !
-
Есето ти предизвиква много въпроси... със сложни отговори, които кой ли знае? Хареса ми!
-
Ръст среден, очи кафяви, нос правилен, особени белези-няма.С това ли започва запознанството ни с хората?! Защо търсим преди всичко физическата красота, пренебрегвайки другото?
Особени белези-няма...-физически можи и да няма но кой ли пък знае колко белези е оставило досегашното ни съществуване върху другите а и тяхното върху нас, кой ли пък е в състояние да ни разгадае докрай, да надникне до дъното на това което всъщност сме!
Зодии, хороскопи, гадаене на карти и на кафе-групости! Чоовек е измислил всичко това за да се залъгва че познава или че може да познава околните, близките, човека-това е самата истина.
И тъй ден след ден се нижат срещи ,раздели, печелим, губим-докога?
Дали ще дочакаме оня миг когато пластмасовата кутийка в джоба ни ще каже за стоящия пред нас: Това е този когото търсиш!
Зем. -
Чудесно есе!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
