Писмо до приятел по време на пандемия
Вавилонските кули на сърцата ни се сриват, приятелю! При всеки настигащ ни ужас, война, земетръс, потоп. Миг затишие и човечеството започва отново да ги строи, интелектуалците - да ги пропагандират. Ето, в тази неподатливост на нашите сърца, в тази невярност, в това перверзно желание да надникнем там, където не ни е позволено не за друго, а просто защото ще загинем от нездравото си любопитство, от незрелостта, с която се опитваме да достигнем недостижимите тайни на вселената и човека, е падението ни. Човек трябва да придобие сетивност да усеща мярката си и да не я прекрачва. А това не може да стане без да обикне Бога, без да престане да си прави божества, без да се научи да обича другия като себе си! Тук сме за да се научим на Любов! Не онази нечиста, към която така лесно и неистово се стремят телата, а другата, истинската, която ни прави човеци съвършени! Бог да се смили над нас, грешните и да ни закриля!
© Boyana All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички приятели, прочели и оценили положително написаното! Нека взаимно се учим на любовта, която е единствената оживотворяваща сила в тази земя на плача!
-
Бояна, приеми и моите искрени поздравления! Много въздействащ текст, с който ни приканваш към истинска обич между човеците! Тя ще ни спаси, вярвам в това! ❤️
-
"Тук сме за да се научим на Любов! Не онази нечиста, към която така лесно и неистово се стремят телата, а другата, истинската, която ни прави човеци съвършени! Бог да се смили над нас, грешните и да ни закриля!"
Амин!!! Да бъде!!! -
Силен и прекрасен текст, от който следва да се поучим. "Вавилонските кули на сърцата ни" е истинско откритие. Човечеството като един Сизиф ги издига уж нагоре, за да падне окончателно в бездната, която само е подготвило за себе си. Наистина с нечистоплътното си любопитство и деятелност, прекрачихме границите на безнаказаността и затова плащаме планетарно. Вирусът Ковид-19 недвусмислено го доказва. Вместо да се научим на истинската - свята любов, ние се отдадохме на онази, която е тъждествена на мърсуването. Да се надяваме, че Бог ще ни даде втори - последен шанс, за да се осъзнаем. Но дано не е вече късно за това. Поздравявам те, Бояна! Освен, че изричаш големи истини тук, ги изричаш поетично.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Да бъде!