Вавилонските кули на сърцата ни се сриват, приятелю! При всеки настигащ ни ужас, война, земетръс, потоп. Миг затишие и човечеството започва отново да ги строи, интелектуалците - да ги пропагандират. Ето, в тази неподатливост на нашите сърца, в тази невярност, в това перверзно желание да надникнем там, където не ни е позволено не за друго, а просто защото ще загинем от нездравото си любопитство, от незрелостта, с която се опитваме да достигнем недостижимите тайни на вселената и човека, е падението ни. Човек трябва да придобие сетивност да усеща мярката си и да не я прекрачва. А това не може да стане без да обикне Бога, без да престане да си прави божества, без да се научи да обича другия като себе си! Тук сме за да се научим на Любов! Не онази нечиста, към която така лесно и неистово се стремят телата, а другата, истинската, която ни прави човеци съвършени! Бог да се смили над нас, грешните и да ни закриля!