Здравей!
Бих започнал по друг начин това писмо. Примерно със: "Здравей, любима моя, ненагледна",
но сега, според документите от съда, не си любимият ми човек. Каква ирония!
Да, да, сега ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш за мен, даже, мисля, повече от необходимото. Само да запаля поредната цигара и да отпия глътка кафе, да, с много захар - и без това много неща вгорчават съществуването ми.
Ами за работата, знаеш, разнасям си стоката, бъхта като бълха по баир и си харча мижавата заплата.
Но друго е важно: мислите ми са само при теб, към теб. Будейки се през нощта, си казвам:
- Любима моя, толкова си близо до ума и сърцето ми и толкова далече от ръцете и тялото ми.
-Колко по-дълго?
-Колко по-далече?
Заспивайки, сънувам объркания празен свят без теб. Хаосът, който вилнее в главата ми и който не успявам да подредя и обуздая.
Вече съм стар, за да мога да обяздвам младите и сводолюбиви кобилки. :-)
Да, да, денят отново минава по добре смазаната фирмена тактика за изцеждане на максиму ...