Понякога обичаме... Понякога избързваме и се проваляме толкова глупаво в желанието си да получим невъзможното! Искайки още и още, загубваме малкото, което сме имали. Без да мислим, импулсивно, оставяме любимия човек да си тръгне... Скриваме обичта си с мълчание, макар че само тя ни кара да се чувстваме живи. За секунда светът около нас изчезва, когато потънем в недрата на любовта. За секунда светът ни се срутва, когато я изгубим. И макар птиците още да пеят, песента им вече е... друга. Мълчим. Единствено от себе си нищо не можем да скрием...
Дали е лудост да мислим, че любовта ни може да задържи някого?! Но тъй като хората са по-скоро господари на това, което запазват само за себе си в тайна, а не на това, което изричат... толкова често се разминават с живота си. Колко е трудно да кажеш: Почакай! Спри! Аз те обичам!... Дали пък така не е по- добре?! Дали оставяйки на свобода онези, които обичаме, не ги запазваме по-дълго в себе си?...
Хората по света са различни... Но тези, които са би ...