Любовта… Любовта! За нея е говорено толкова прекалено и все така недостатъчно. Всички искаме да я имаме, стремим се към нея, гоним я, преследваме я, опитваме се да ù сложим окови, да я затворим в клетка, за да не може никога повече да ни избяга. Какво е това чувство и защо така ни е обсебило? Защо винаги е придружено с безпокойство, мъчителна тревога, страх и несигурност? Защо стабилният момент в нея е така кратък?
А какво е любов?
Даваме ли ù правилно определение, или само я товарим със собствените си непосилни очаквания? Нима любов е да си в пълна зависимост от другия, да се чувстваш така враснал в него, че ако реши да те остави, се превръщаш в инвалид, който не може да съществува самостоятелно? Това в биологията май се наричаше симбиоза, да живееш върху другия като паразит, но с негово съгласие, да черпите взаимна изгода един от друг.
Дали любовта е във вечните съмнения, които те разяждат, когато любимият не е до теб? Дали няма да срещне друга, дали те обича достатъчно? Толкова, че ...