3 min reading
Любовта… Любовта! За нея е говорено толкова прекалено и все така недостатъчно. Всички искаме да я имаме, стремим се към нея, гоним я, преследваме я, опитваме се да ù сложим окови, да я затворим в клетка, за да не може никога повече да ни избяга. Какво е това чувство и защо така ни е обсебило? Защо винаги е придружено с безпокойство, мъчителна тревога, страх и несигурност? Защо стабилният момент в нея е така кратък?
А какво е любов?
Даваме ли ù правилно определение, или само я товарим със собствените си непосилни очаквания? Нима любов е да си в пълна зависимост от другия, да се чувстваш така враснал в него, че ако реши да те остави, се превръщаш в инвалид, който не може да съществува самостоятелно? Това в биологията май се наричаше симбиоза, да живееш върху другия като паразит, но с негово съгласие, да черпите взаимна изгода един от друг.
Дали любовта е във вечните съмнения, които те разяждат, когато любимият не е до теб? Дали няма да срещне друга, дали те обича достатъчно? Толкова, че ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up