Страхът винаги ще е част от човешката ни природа, но не е задължително винаги да е наш недостатък, можем да го превърнем в оръжие, с което да побеждаваме, или просто да се защитаваме.
От какво най-много ме е страх ли? – Отговорът ще е: „От самата себе си”. Понякога имам чувството, че не се познавам, а разбирам по-добре близките си. В много ситуации бих се подценила (като качества, сила на духа), в други бих се и надценила. Независимо кое от двете е, това само би ми попречило.
Страхът да рискувам, защото може и да се проваля, надделяваше в мен наистина много дълго време. Но намерих някого, за когото бях готова не само да се изправя пред всички свои демони, но и пред всички негови, ако ми дадеше шанс.
Много от нас приемат Любовта като мъчение. Да, може би началото е опияняващо, но след това идват главоболията и потъваме, страдаме, опитваме да променим другия, за да „го нагодим точно по наша мярка и вкус”. Накратко - болка, сълзи, изживяваме се като мъченици, защото са ни казали, че това ...