Подир пеперудите...
„Децата тичат подир пеперудите и се мъчат да ги хванат. Станат ли възрастни хора, те дори не ги забелязват”*
Помните ли, когато бяхте... да речем на 5 години за какво мечтаехте? Сигурно сте искали да станете лекар и да помагате на хората като ги лекувате. И всичките ви игри са били свързани с тази ваша мечта. За празниците са ви подарявали детски медицински комплекти с чичо доктор, медицинска сестра, слушалки, с които сте слушали любимото мече...
После, когато станахте на... 10, решихте, че искате да станете учителка. Не че сте се отказали съвсем от лекуването на хора, но си е друго да играете на училище и всички приятелки да ви слушат. А и не е толкова самотно като медицинската ви мечта.
На 15 осъзнавате, че по- практично е да станете адвокат . Пак ще „помагате” на нуждаещите се, ще ви слушат, когато говорите и е по-доходоносно.
А искали ли сте да обиколите света? Да си пиете кафето на Шанз-Елизе? Да се разходите из Венеция?...
Завършвате училище, кандидатствате нещо, каквото и да е, но да учите, защото мама и тате искат така. Или пък учите точно това, което вие искате. Завършвате и започвате работа, за да се издържате, а може и да продължавате тази от студентските години. Специалността ви остава само на хартия, защото специалистите са толкова много... Всеки ден се борите за оцеляване. Забравяте за Париж, Венеция... Или се сещате само около празниците, когато четете офертите за Коледа, Нова година или Великден! Или когато останете вечер сама и гледате някоя романтика от миналия век! Когато видите някое малко сладко детенце да тича из градинките и да показва с ръчичка пеперудите на майка си, може би се сещате за безгрижието и мечтите от вашето детство. Чудите се къде отлетяха вашите пъстри пеперуди, които така упорито искахте да уловите! Замисляте се, че тях отдавна вече ги няма – като мечтите ви!
Всъщност мечтите още ги има – малко приспособени към ежедневието, но ги има. Имаме право да мечтаем! Трябва само да повярваме! И... да си дадем шанс!
____________________
*Цитат от Светослав Минков
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Миа, Таня, благодаря за милите думи! Поздрави!
-
Много е хубаво...Наистина очарователно есе!
-
Дими, Дими, Нели, благодаря за споделените мнения! Поздрави!
-
кога за последно
пеперудите пърхаха нежно в душите ви ??
кога за последно
във очите блестяха светулки ?
кога за последно
посрещахте изгрева с чисто лице??
кога за последно
погледнахте в себе си??..
кога за последно
живяхте?? -
Може и да не са толкова смели, но мечтите ги има, кога по скромни,кога в сферата на фантастиката.Децата опознават света, а ние постоянно го анализираме...Отивам да си пия кафето не на Шанз-Елизе, но мястото е страхотно... Весел и ползотворен ден. Дими
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
