За поета
Душата на поета...
Тя никога не е спокойна.
Нежните й струни усещат всичко наоколо, долавят и най-малката емоция и я пресъздават на белия лист.
Колко безсънни, но и пълни нощи - пак над този лист.
Колко щастлива умора и колко съмнения...
Сърцето на поета...
То никога не е самотно.
В него си дават среща прекрасни утрини и тъжни залези, неведоми пътища и търсени усмивки...
И обич! Толкова много обич!
А годините минават...
Донасят и отнасят своето. ...