Да поживеем другаде, в друго време, в друг свят...
Не знам за вас, на мен често ми се случва да си мисля за това.
Да бъдем там, където не сме били, да изпитаме нещо по-различно от това същото, случващо се всеки ден, всеки час, всяка минута, всеки живот...
Желаем нея или него, желаем слънце и радост, желаем свобода без тъга, желаем да бъдем различни, но не дотолкова много, а просто да бъдем себе си...
А всъщност да бъдеш себе си е трудно, нали?
А защо трябва да е трудно, защо трябва да се пазим светът да не ни види, да не разбере за нас, да ни опознае, такива, каквито сме. Ония, които са по-различни, по-свободни, чувстват повече, много повече, а не показват нищо, сякаш от камък...
Страхуват се, защото ще ги видят, ще ги познаят, ще ги отрекат, ще се страхуват от тях, ще ги гонят, ще ги смажат, ще ги заровят, ще ги забравят, ще накарат другите да ни забравят...
Защото ние сме промяната, ние искаме нещо да се промени, нещо, което е сбъркано от прекалено много време, нещо, което стои и гни ...