Ценностите са най-здравата основа, върху която човек е длъжен да гради личността си. Попадайки в сюрреалистичния театър на живота, той става неизменна частица от щастието, страданието и желанието за реализация, съпътстващо всеки един от нас като призрачна сянка.
Неведнъж съм се питал за какво се борим в мрачната гора на днешното плесенясало съвремие. Успяваме ли да отсеем доброто от злото, правилното от грешното и истинското от фалшивото? Задвижва ли се у нас часовниковият механизъм за сензитивното, ефирното, праведното? Можем ли да запазим чистотата на разума си? Способни ли сме да надвием овчедушието и сребролюбството?
Живеем в омърсени времена – до степен на атомна експлозия. Подобно на диви вълци, заключени в клетка, всячески роптаем срещу безправието, опитвайки се да се изкачим стълбица нагоре в йерархичната пирамида. Хората, отдавна загубили усещането си за нормално протичащ живот, драпат в огненочервения тунел на своето обезсмислено съществуване. Зомбирани от мания за кухо превъ ...