Полет към любовта
О, как се задушавам! Нима е възможно да се живее без любов? Каква е тази засушена ливада, която са останали само следите от стадата? Вървя и се спъвам по ръбовете им. Още малко и ще стигна до прилива на реката да потопя уморените си нозе. А слънцето все по-високо и по-високо се издига и лъчите му падат все по-отвесно и по-горещи. Каква мараня ме обгръща! Въздухът все повече и повече се сгъстява. Няма повей на вятър. Сърцето ми бие ускорено и отзвукът му се разнася по цялото ми тяло... Една освежителна глътка! Малко повече усилия и ще успея да я направя! Господи, помогни ми! Вдъхни ми от Твоята всепобеждаваща сила, дай ми от Твоята любов!
И стана чудо! Гърдите ми се раздвижиха от нахлулия свеж въздух в тях. Душата ми ликуваше - някаква непонятна за мене сила я беше изпълнила. Небето ме зовеше към себе си като магия... Колко е прекрасно! Аз летя! Летя, устремила се към висините... Рея се като птица в пространството, понесена на дланите на любовта... Изчезна шумът и напр ...