Три болезнени години, години на тъга... Години, които ми донесоха само сълзи и самота. Три години, откакто си тръгна, остави ме... помниш ли? Като че ли беше вчера, онази зимна вечер, в която съсипа живота ми... Обади ми се... просто ми каза да си тръгна... всичко свършило... Помниш ли?... Остави ме на улицата... там, в големия град, през нощта.
Днес не знам от кое повече ме боли, дали от това, че ме остави, или от това, че ме остави на улицата, без да те интересува какво ще стане с мен. Знаеш ли, тогава те проклинах, мразех те така, както никога не съм мразела... А болката, за нея да ти разкажа ли? Искаш ли да знаеш? Извади сърцето ми, поигра си с него, а когато вече не ти беше нужно, го стъпка и изхвърли... Помниш ли как плаках, като малко дете, на което сякаш му бяха взели играчката от ръчичките.
Чувствал ли си се празен, така, все едно нямаш нищо в себе си? Искал ли си да заплачеш, а да не можеш, понеже в очите вече няма нищо - пресъхнали са...
Болеше ме, с думи не мога да опиша ка ...