Понякога ми се иска да мога да ставам невидима, за миг да изчезна за всички... Да стоя в тъмния ъгъл на стаята и да гледам как хора минават, да слушам проблемите им, да чувам гласа на душите им...
Понякога ми се иска времето да спре за миг. Да седна, да мисля спокойно, да съм сама... Да изчезнат всички онези, които тормозят изтормозената ми душа... Да мога да надникна в себе си, без да се налага да обяснявам защо мълча или съм тъжна...
Понякога ми се иска да върна времето назад... За да мога да видя хора, които обичам, но съм загубила... За да се докосна до тях за един последен път... За да мога да видя грешките си и да се опитам да не ги допусна пак... За да кажа нещата, които съм премълчала...
Понякога ми се иска да съм друга. Да имам други познати, друго минало и настояще, да имам друго бъдеще. Да се заличат тежките и тъжни спомени... Да мога да правя неща, които не съм успяла и няма да имам възможност...
Понякога ми се иска да крещя, да викам, да чупя. Но стоя тихо и мълча, свивам ...