Уж си обещах да не те търся, да не мисля за теб, да те оставя да си живееш живота, но нали знаеш, че трудно се отказвам, а от теб не мога да се откажа просто така. Вчера вечерта, преди да заспя, уж случайно реших да надникна в хронологията ни в скайпа, да видя какво сме си писали същия ден миналата година. Дори се опитвах да излъжа себе си, че го правя неволно, просто така, защото няма какво да правя, търсех си причина, за която да се хвана и да я прочета. Е, след не много дълго мислене дали да го направя, дали не, цъкнах просто на хронологията и всичко се появи пред мен, точно като филмова лента, аз просто трябваше да въртя ролера на мишката и да надничам в нашите толкова мили и изпълнени с внимание чатове. Всяка буква, всяка точка е любов. Започнах да чета. Отдавна не се бях чувствала толкова близо до теб. Не усещах как времето минаваше, а аз прехласната въртях ли, въртях ролера и продължавах да чета в захлас, тръпнеща от очакване какво ли си ми казал в следващия момент, сякаш се бях ...