1 min reading
Изпълнен съм с любов, обичам постоянно, обичам с кожата си, с органите, с тялото, обичам с цялото си същество... със същата сила и мразя, изпадам в сляпа ярост, разкъсващ гняв! Сенситивността ми ме опъва като струна, но дали обичам/мразя хора, личности или се влюбвам и намразвам ситуации? Ето пример за разсъждение - днес посетих място, магазин (обичам да ходя там) поздравих на влизане, но не концентрирах внимаие върху поздравените. Лутах се из цветове и материи, после из пробни, ту се харесвах, ту не, но нищо ангажиращо или поне липсваха ситуации, които биха те накарали да мислиш (прекрасни моменти на свободно съзнание) и така на излизане ме прониза миг, миг, озвучен от нежен и топъл звук, обсебващ тембър на продавачката: "чаоооооооо, слънчев ден ти желая". Хммм, просто поздрав, ще си кажете, поздрав, но от онези, догонващите, защото бях почти от другата страна на вратата, на иначе огромния магазин, а тя стоеше в края му, та тя... тя го изкрещя (но красиво). Така, този момент оцвети де ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up