Днес е поредният отминал ден. Още 24 часа пропиляни в напразни надежди и чакане, едно безкрайно чакане, нещо да се случи. Уви, както и всеки друг ден, нищо не се случва. Поредната доза скучно ежедневие, с лек привкус на самота и неудоволетвореност. Цял ден стоиш и  вярваш, че днешният ден ще е различен, по-щастлив и по-добър и мислиш: "Трябва ми само малка доза разнообразие, движение". Иска ти се да настъпи така дългоочакваната промяна към по-добро. Цял ден се усмихваш на хората и надеждата поне един човек да ти отвърне със същото, но срещаш само студените им, измъчени погледи, питащи, търсещи... и когато не намират отговорите си в очите ти, просто се обръщат  и продължават пътя си! А ти продължаваш да чакаш така желаната усмивка, която да сгрее сърцето ти! Вървиш и се оглеждаш, но виждаш само празни души, скитащи се между земята и отвъдното, сякаш не живи, злобни и презиращи всичко и всички. Въпреки това още си мислиш за сродната душа, в чийто очи ще видиш събрани: безкрайното синьо небе, прелестните планини и развълнуваното море. Очите, които ще те дарят с безкрайно щастие и любов. Очи, пълни с усмивки!
   И така, в чакане, преминава поредният безмислен ден, в който отново не намери това, което търсеше. Когато си лягаш и почти заспиваш, вярваш, че утрешният ден ще е различен, по-щастлив и по-добър.