Feb 13, 2021, 11:41 PM

Поуките от пандемичното време 

  Essays » Social
873 1 2
2 мин reading

Защо живеем ние, ако не за да обичаме и да даваме най-доброто от себе си за благото на другите? И жалкото е, че трябва да дойдат времена като днешните, за да осъзнаем каква е ценността на човешкия живот. Жалко е, че трябваше да дойде пандемията, за да осъзнаем, че трябва да оценяваме всеки миг, в който сме здрави… А да оценяваме миговете значи да живеем пълноценно живота си, да имаме мир и разбирателство с ближните и да даваме любов. Само любовта може да осмисли живота ни. И в моменти като днешните, когато сме изправени пред здравна криза, е важно да не забравяме да се обичаме… Защото само моментите на топлота, задружност и обич създават хубави спомени и ни провокират да живеем с вдъхновение и ентусиазъм.

Мисля, че чрез кризата с коронавируса Бог иска да ни прикани да се върнем към извечните ценности. А те са любовта, добротата, семейната привързаност… И не на последно място смирението. Поуката от всичко е да разберем, че не сме всесилни и че прекалената човешка самоувереност и всепозволеност водят до задънена улица. Човекът, който се смяташе за всемогъщ и всеможещ, разбра, че не може да бъде господар на природата и на болестите. Бог трябваше да му удари шамар, за да разбере, че възможностите му съвсем не са безкрайни… И че трябва да се смири и да има уважение към Божиите закони. Защото егото и прекалената самонадеяност могат да доведат само до деградация и крах на цивилизацията. Нека да не се повтаря историята с Вавилонската кула…

Епидемията ни научи и да се раздалечим физически, но да се обединим духовно. Тя ни научи, че Господ иска да се обичаме най-напред на фино духовно ниво и че Той е там, където има истинска духовна любов и доброжелателство между хората. Прекалено бяхме отдали внимание на физическото, но сега сме призовани да разберем, че истинската любов е нещо много повече от физическо общуване. Истинската любов има съвсем друго измерение – тя е свързана най-вече с духовната връзка между хората и с искреното желание другият да е добре и да бъде щастлив… И с искрената духовна радост от присъствието на другия.

Затова нека се обичаме и да благодарим за всеки миг, в който сме живи. Само така ще бъдем духовно, а оттам – и физически здрави.

© Петър Главеев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Когато човек се разболее и мисли, че му остава малко вижда нещата по друг начин.Сетивата му стават истински оценява всичко по друг начин. Хваща ръкаката на любимия за него човек, прегръща го усеща аромата му иска да остане така без да помръдва,но защо сега когато знае, че може да няма утре за него. Ако може винаги да се държим така и да постъпваме като, че ли утре няма да ни има светът би бил едно много по-добро място, но уви като прескочим трапа всичко продължава постарому,а трябва през целия ни живот да се държим така като, че ли всичко ще свърши всеки момент.
  • Хайде сега да кажеш конкретно ти за какво живееш? Освен че пишеш модните клишета за божествена любов, позитивизъм, благословии и т.н., залели нета, реално какво добро правиш за другите?
Random works
: ??:??