Всяко нещо си има начало и край. Нищо не е вечно на този свят. Животът минава покрай нас и си отминава, а понякога не успяваме да го изживеем пълноценно и оставяме толкова недовършени неща зад гърба си. Миговете минават покрай нас и както не можем да задържим водата в ръцете си, така не можем да забавим и времето.

      Има два основни типа хора - такива, които живеят за мига и други, които винаги чакат удобния момент да дойде, но той никога не идва. А има ли смисъл да чакаме и да губим времето си? Ами ако това е последната битка, която трябва да водим? Защо да не се раздадем максимално? Никой не знае какво му готви съдбата и какво да очаква. Но какво правим по въпроса? Нека се замислим върху това.

      Когато си млад, мислиш, че цялото време е пред теб, че имаш да видиш, преживееш и направиш толкова много неща. Но времето лети и не спира. Един ден, когато се събудиш, осъзнаваш, че по-голяма част от живота ти е минал и тогава започваш да си задаваш безброй въпроси, на които търсиш отговор. Животът е една непрекъсната борба, която не трябва да се отказваме да водим. Но дали ще излезеш победител или победен, това зависи от нас самите.

     Когато сме деца, бързаме да пораснем, искаме да опитаме от всички вкусове на живота, да се сблъскаме с него и да го победим. Но времето лети и осъзнаваме колко бързо сме пораснали, а детето в нас крещи.

      Понякога толкова сме вглъбени в бъдещето, че накрая забравяме да живеем живота си в настоящето. Ами ако няма утре? Нека изживеем миговете на Земята, борейки се за мечтите си, за целите, които сме си поставили. Животът е един и трябва да го изживеем по най-прекрасния начин.

      Нека правим всичко така, сякаш е последната битка, която ще водим на тази Земя...!