Днес е голям празник за мен. Празнувам Живота. Наляла съм си чаша кехлибарено на цвят, малцово питие и вдигам наздравица. В стаята съм сама със себе си и всичко е толкова истинско и неподправено. Няма кой да преценява и оценява... Всичко е толкова естествено. И мислите ми, и думите ми. Пропити са с човечност, но и с една вселенска тържественост. Въздухът около мен вибрира от щастие. Щастието ми е трайно. Следствие е на факта, че ме има, че съществувам. То е най-сигурното щастие.
Има и еуфорично щастие, но то е краткотрайно като мълния. Минава и заминава.
Преживявала съм и такова. Вдигам пълната чаша и развълнувана, с много вяра казвам: ”Наздраве, Животе! Благодаря Ти, че те имам! Че ми даваш сила, вяра, любов и радост! Че си светлина за духа и очите ми. Че си невероятно чудо, което не може да бъде описано с думи. Всички рисунки на света взети заедно не могат да Те опишат и всички песни на света не могат да те възпеят! Бъди благословен вовеки, Животе! Нека цялата Вселена всеки миг да Ти ...