На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца в живота.
Сега много ясно съм по-закръглена и на външен вид доста различна, но пък в очите на малкия ми ангел съм най-пухкавата и прекрасна майка.
Дали ще спра да си смуча пръста вечер. Очите ми ще се затварят и няма да плаша близките си с призрачния си нощен вид и всевъзможните ми бълнувания, като: ,,Дай си ми го, то е мое'' ,,Бягай - спасение няма''.
Може би ще престана да крада сивия хипопотам на сина ми или пък ще започна да слушам чалга, което би разбило напълно всички мои фантазии.
Така и не се харесах в рокля и пола с токчета и безброй грим по лицето си.
До тук, защото обичаят го налагало, само на сватбата си бях в по-прилежен външен вид, като разбира се отчаях някой от близките си с ...