Часовникът отмерва времето. Накъсва го на малки порции - любов, ласки, стонове... Само не думи! От тях идва всичко! Идва болката!
Подавам ти ръка и отварям вратата. Нека с боси крака усетим росата по върховете на тревата. Да се целуваме, облени от слънце, без мисъл за настояще, бъдеще. Да се взирам в очите ти с най-ефирното докосване на любовта. Тялото ми да поглъща всяка твоя ласка като опиум и да пулсира от щастие. Къде си?
Нима сме се разминали на някоя гара, докато ти си стоял сам на перона, а аз съм търсила от някой вагон другия. Или сме стояли на опашка в някой магазин, пред някое гише в киното. Седяли сме един до друг на някой театрален спектакъл, съпреживявайки всичко на сцената. Без да знаем, че аз съм тази, която ще танцува с тяло и душа с теб, докато животът си отива. А ти си този, чиито ръце ще изваят всяка частица от мен в любов. Къде си? Предчувствам, че те има!
Трябва само да те намеря!!!